Всеки шофьор с по-дългогодишна практика е изпитвал притеснение от заспиване зад волана. За съжаление това може да се случи не само нощем, но и посред бял ден.
Експертите посочват като най-рискови часовете от 02.00 до 05.00 и между 13.00 и 14.00, когато физиологично организмът е по-отпуснат, особено след обилно хранене или при натрупана умора. Проблема с алкохола тук няма смисъл да обсъждаме изобщо!
Монотонното и привидно неизискващо концентрация пътуване по магистрала може да „приспи“ водача както нощем, така и денем, особено ако пътува сам или останалите му спътници вече са заспали. В никакъв случай не бива да се разчита докрай нито на музиката или на разговорите, нито пък на техническите устройства като автоматично следене на пътната маркировка или на очите на водача от камери, вибрацията на волана и т.н. Единствено качествената почивка може да ви ободри достатъчно и да възвърне концентрацията ви върху шофирането.
Още един сериозно влияещ на комфорта и оттам на сигурността на шофирането фактор е температурният. За автомобилистите у нас от значение са по-скоро високите температури, тъй като отоплителната система на един технически изправен автомобил по време на движение би трябвало да затопли купето до приемливи за пътуване градуси. Различно е положението през горещите летни дни при автомобилите, необорудвани с климатични системи. При бавно движение дори с отворени прозорци въздухът в колата се загрява силно, допълнително влошава нещата директното слънчево греене през прозорците. При бързо движение циркулиращият с висока скорост въздух охлажда за сметка на изпаряването на потта, но създава неприятен шумов фон и риск от локално охлаждане на някои части на тялото. При всички положения загубите на течности са големи и редовното пиене на вода е силно препоръчително. Шофирането в жега се отразява и на психиката.
завършване на пътуването. Това важи за всички водачи, но особено за тези с хронични сърдечно-съдови заболявания. Шофирането с патологични стойности на кръвното налягане е не по-малко опасно от алкохолното опиянение и за разлика от последното не подлежи на контрол от пътната полиция. Такива пациенти трябва да приемат редовно лекарствата си, да пият достатъчно вода, да почиват по-често и, разбира се, по възможност да пътуват в по-хладните часове на деня.
Климатичните системи могат достатъчно ефективно да охлаждат вътрешността на автомобила и са несравним помощник в борбата със запотяването на предното стъкло, но също крият рискове за здравето на водача и пътниците. На първо място това е общото и по-често локалното охлаждане от потоците студен въздух и в резултат възпаления на периферни нерви или сплитове, на стави, синуси или просто течащ нос. Освен по-студен този въздух е и по-сух от атмосферния и това може да раздразни лигавицата на дихателните пътища особено при хронично болни или предразположени. Решението е разумният компромис – обдухването да е по-равномерно и с минималното достатъчно охлаждане.
Източник: autobild